гневен

Речник на българския език

1. гнѐвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

гнѐвна, гнѐвно, мн. гнѐвни, прил.
1. Който е обхванат от гняв. Гневен човек.
2. Който изразява гняв. Гневен глас. Гневен поглед.
същ. гнѐвност, гневността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • гневин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гне-вен
непълен член гнев-ния
пълен член гнев-ни-ят
ж. р. гнев-на
членувано гнев-на-та
ср. р. гнев-но
членувано гнев-но-то
мн. ч. гнев-ни
членувано гнев-ни-те

2. гневен — мин. страд. прич. м. р.

гневен е производна форма на гневя (мин. страд. прич. м. р.).