бесен

Речник на българския език

1. бѐсен прилагателно име (тип 84) редактиране

Значение

бя̀сна, бя̀сно, мн. бѐсни, прил.
1. За животно, което е болно от бяс. Бясно куче.
2. Прен. Който е силно разгневен, разярен. Бесен съм от неговата постъпка.
3. Прен. Стихиен, буен, неудържим; много силен. Бесен вятър. Бесен гняв.
нареч. бя̀сно (във 2 и 3 знач.). Вятърът духа бясно.

Грешни изписвания (1)

  • бесин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-сен
непълен член бес-ния
пълен член бес-ни-ят
ж. р. бяс-на
членувано бяс-на-та
ср. р. бяс-но
членувано бяс-но-то
мн. ч. бес-ни
членувано бес-ни-те

2. бесен — мин. страд. прич. м. р.

бесен е производна форма на беся (мин. страд. прич. м. р.).