1.
бу̀рен
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. бу̀рени, (два) бу̀рена, м. Обобщено название на различни видове плевели и трева, които са непотребни за човека.
бу̀рна, бу̀рно, мн. бу̀рни, прил.
1. Който съдържа признаци на буря. Бурни ветрове. Бурно море.
2. Прен. Който се проявява с голяма сила и интензивност; неудържим, пламенен, поривист. Бурна радост. Бурна страст. Бурни ръкопляскания.
3. Прен. Който се характеризира с големи и бързи социални изменения; размирен, сму̀тен, неспокоен. Бурна епоха. Бурно време.
нареч. бу̀рно. Изразяват радостта си бурно.
бу̀рна, бу̀рно, мн. бу̀рни, прил.
1. Който съдържа признаци на буря. Бурни ветрове. Бурно море.
2. Прен. Който се проявява с голяма сила и интензивност; неудържим, пламенен, поривист. Бурна радост. Бурна страст. Бурни ръкопляскания.
3. Прен. Който се характеризира с големи и бързи социални изменения; размирен, сму̀тен, неспокоен. Бурна епоха. Бурно време.
нареч. бу̀рно. Изразяват радостта си бурно.
Синоними
- трева, билка, буренак, плевел
- (прил.) размирен, смутен, неспокоен
- (прил.) поривист, стремителен, необуздан, гневен, неудържим, пламенен, стихиен, бърз, буен, силен
- (прил.) шумен
- (прил.) бушуващ, страстен
- (прил.) развълнуван
- (прил.) вилнеещ, яростен, бесен
- (прил.) гръмлив, оглушителен
- (прил.) много силен, буйствуващ, жарък, ревностен
- (прил.) насрещен, противен, неблагоприятен
- (прил.) разпален
Грешни изписвания (1)
- бурин
2.
бу̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
мн. бу̀рени, (два) бу̀рена, м. Обобщено название на различни видове плевели и трева, които са непотребни за човека.
бу̀рна, бу̀рно, мн. бу̀рни, прил.
1. Който съдържа признаци на буря. Бурни ветрове. Бурно море.
2. Прен. Който се проявява с голяма сила и интензивност; неудържим, пламенен, поривист. Бурна радост. Бурна страст. Бурни ръкопляскания.
3. Прен. Който се характеризира с големи и бързи социални изменения; размирен, сму̀тен, неспокоен. Бурна епоха. Бурно време.
нареч. бу̀рно. Изразяват радостта си бурно.
бу̀рна, бу̀рно, мн. бу̀рни, прил.
1. Който съдържа признаци на буря. Бурни ветрове. Бурно море.
2. Прен. Който се проявява с голяма сила и интензивност; неудържим, пламенен, поривист. Бурна радост. Бурна страст. Бурни ръкопляскания.
3. Прен. Който се характеризира с големи и бързи социални изменения; размирен, сму̀тен, неспокоен. Бурна епоха. Бурно време.
нареч. бу̀рно. Изразяват радостта си бурно.
Синоними
- (същ.) трева, билка, буренак, плевел
- размирен, смутен, неспокоен
- поривист, стремителен, необуздан, гневен, неудържим, пламенен, стихиен, бърз, буен, силен
- шумен
- бушуващ, страстен
- развълнуван
- вилнеещ, яростен, бесен
- гръмлив, оглушителен
- много силен, буйствуващ, жарък, ревностен
- насрещен, противен, неблагоприятен
- разпален
Грешни изписвания (1)
- бурин