стихѝен
—
прилагателно име
(тип 85)
Значение
стихѝйна, стихѝйно, мн. стихѝйни, прил.
1. Който е предизвикан от природна стихия, който не се подчинява на човешката воля. Стихийни ветрове.
2. Прен. Който не е добре организиран, обмислен; хаотичен, безразборен. Стихийни отговори. Стихийно недоволство.
нареч. стихѝйно.
същ. стихѝйност, стихийността̀, ж.
1. Който е предизвикан от природна стихия, който не се подчинява на човешката воля. Стихийни ветрове.
2. Прен. Който не е добре организиран, обмислен; хаотичен, безразборен. Стихийни отговори. Стихийно недоволство.
нареч. стихѝйно.
същ. стихѝйност, стихийността̀, ж.
Синоними
- силен, мощен, бурен, неудържим, поривист, вихрен, стремителен, буен, необуздан, несдържан, невъздържан, пламенен, горещ, неугасим, жарък, разгорещен, фанатичен
- хаотичен, неопределен, безсистемен, безразборен, безпланов, непланомерен, неорганизиран, объркан
- много силен, бесен, яростен, буйствуващ, ревностен
- страстен, разпален
Грешни изписвания (3)
- стехиен
- стехиин
- стихиин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сти-хи-ен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сти-хий-ния | ||
| пълен член | сти-хий-ни-ят | ||
| ж. р. | сти-хий-на | ||
| членувано | сти-хий-на-та | ||
| ср. р. | сти-хий-но | ||
| членувано | сти-хий-но-то | ||
| мн. ч. | сти-хий-ни | ||
| членувано | сти-хий-ни-те | ||