хаотичен

Речник на българския език

хаотѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

хаотѝчна, хаотѝчно, мн. хаотѝчни, прил. Който е в хаос; объркан, безреден, безразборен. Хаотични мисли.
нареч. хаотѝчно.
същ. хаотѝчност, хаотичността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • хаотичин
  • хаутичен
  • хаутичин
  • хъотичен
  • хъотичин
  • хъутичен
  • хъутичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ха-о-ти-чен
непълен член ха-о-тич-ния
пълен член ха-о-тич-ни-ят
ж. р. ха-о-тич-на
членувано ха-о-тич-на-та
ср. р. ха-о-тич-но
членувано ха-о-тич-но-то
мн. ч. ха-о-тич-ни
членувано ха-о-тич-ни-те