безпринципен

Речник на българския език

безпрѝнципен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безпрѝнципна, безпрѝнципно, мн. безпрѝнципни, прил. Който не следва никакви принципи. Безпринципна политика.
същ. безпрѝнципност, безпринципността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • безпринцепен
  • безпринцепин
  • безпринципин
  • бизпринцепен
  • бизпринцепин
  • бизпринципен
  • бизпринципин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-п-рин-ци-пен
непълен член без-п-рин-цип-ния
пълен член без-п-рин-цип-ни-ят
ж. р. без-п-рин-цип-на
членувано без-п-рин-цип-на-та
ср. р. без-п-рин-цип-но
членувано без-п-рин-цип-но-то
мн. ч. без-п-рин-цип-ни
членувано без-п-рин-цип-ни-те