безначален

Речник на българския език

безначален прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-на-ча-лен
непълен член без-на-чал-ния
пълен член без-на-чал-ни-ят
ж. р. без-на-чал-на
членувано без-на-чал-на-та
ср. р. без-на-чал-но
членувано без-на-чал-но-то
мн. ч. без-на-чал-ни
членувано без-на-чал-ни-те