безскрупулен

Речник на българския език

безскру̀пулен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безскру̀пулна, безскру̀пулно, мн. безскру̀пулни, прил. Който няма скрупули; безсъвестен, безогледен. Безскрупулен човек.
нареч. безскру̀пулно. Лъжа безскрупулно.
същ. безскру̀пулност, безскрупулността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • безскруполен
  • безскруполин
  • безскрупулин
  • бескруполен
  • бескруполин
  • бескрупулен
  • бескрупулин
  • бизскруполен
  • бизскруполин
  • бизскрупулен
  • бизскрупулин
  • бискруполен
  • бискруполин
  • бискрупулен
  • бискрупулин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-скру-пу-лен
непълен член без-скру-пул-ния
пълен член без-скру-пул-ни-ят
ж. р. без-скру-пул-на
членувано без-скру-пул-на-та
ср. р. без-скру-пул-но
членувано без-скру-пул-но-то
мн. ч. без-скру-пул-ни
членувано без-скру-пул-ни-те