интелигѐнтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
интелигѐнтна, интелигѐнтно, мн. интелигѐнтни, прил.
1. Който е с високи интелектуални способности; умен, схватлив. Детето беше много интелигентно, но нямаше възможност да учи.
2. Който е образован, културен. Тя е от интелигентно семейство на учители.
1. Който е с високи интелектуални способности; умен, схватлив. Детето беше много интелигентно, но нямаше възможност да учи.
2. Който е образован, културен. Тя е от интелигентно семейство на учители.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- ентелегентен
- ентелегентин
- ентелигентен
- ентелигентин
- ентилегентен
- ентилегентин
- ентилигентен
- ентилигентин
- интелегентен
- интелегентин
- интелигентин
- интилегентен
- интилегентин
- интилигентен
- интилигентин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ин-те-ли-ген-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ин-те-ли-ген-т-ния | ||
| пълен член | ин-те-ли-ген-т-ни-ят | ||
| ж. р. | ин-те-ли-ген-т-на | ||
| членувано | ин-те-ли-ген-т-на-та | ||
| ср. р. | ин-те-ли-ген-т-но | ||
| членувано | ин-те-ли-ген-т-но-то | ||
| мн. ч. | ин-те-ли-ген-т-ни | ||
| членувано | ин-те-ли-ген-т-ни-те | ||