начетен

Речник на българския език

начѐтен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

начѐтена, начѐтено, мн. начѐтени, прил. Който е чел много, добре образован, знаещ. Умна и начетена жена.
същ. начѐтеност, начетеността̀, ж.



начѐтена, начѐтено, мн. начѐтени, прил. Който е допуснал начет.

Грешни изписвания (3)

  • начетин
  • нъчетен
  • нъчетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-че-тен
непълен член на-че-те-ния
пълен член на-че-те-ни-ят
ж. р. на-че-те-на
членувано на-че-те-на-та
ср. р. на-че-те-но
членувано на-че-те-но-то
мн. ч. на-че-те-ни
членувано на-че-те-ни-те