начѐтен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
начѐтена, начѐтено, мн. начѐтени, прил. Който е чел много, добре образован, знаещ. Умна и начетена жена.
същ. начѐтеност, начетеността̀, ж.
начѐтена, начѐтено, мн. начѐтени, прил. Който е допуснал начет.
същ. начѐтеност, начетеността̀, ж.
начѐтена, начѐтено, мн. начѐтени, прил. Който е допуснал начет.
Грешни изписвания (3)
- начетин
- нъчетен
- нъчетин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-че-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-че-те-ния | ||
| пълен член | на-че-те-ни-ят | ||
| ж. р. | на-че-те-на | ||
| членувано | на-че-те-на-та | ||
| ср. р. | на-че-те-но | ||
| членувано | на-че-те-но-то | ||
| мн. ч. | на-че-те-ни | ||
| членувано | на-че-те-ни-те | ||