книжо̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
книжо̀вна, книжо̀вно, мн. книжо̀вни, прил.
1. Който се отнася до писмено творчество, до книжнина. Книжовен център. Книжовно творчество.
2. В езикознанието — който е приет като правилен, не нарушава задължителните норми на езика, който е извън диалектите и просторечието. Книжовен изговор. Книжовен език. Книжовни норми.
3. Остар. Грамотен.
4. Остар. Образован. Вие сте книжовни хора, сигурно ги знаете тия работи.
1. Който се отнася до писмено творчество, до книжнина. Книжовен център. Книжовно творчество.
2. В езикознанието — който е приет като правилен, не нарушава задължителните норми на езика, който е извън диалектите и просторечието. Книжовен изговор. Книжовен език. Книжовни норми.
3. Остар. Грамотен.
4. Остар. Образован. Вие сте книжовни хора, сигурно ги знаете тия работи.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- кнежовен
- кнежовин
- книжовин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кни-жо-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кни-жов-ния | ||
| пълен член | кни-жов-ни-ят | ||
| ж. р. | кни-жов-на | ||
| членувано | кни-жов-на-та | ||
| ср. р. | кни-жов-но | ||
| членувано | кни-жов-но-то | ||
| мн. ч. | кни-жов-ни | ||
| членувано | кни-жов-ни-те | ||