нечестен

Речник на българския език

нечѐстен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

нечѐстна, нечѐстно, мн. нечѐстни, прил. Който не е честен. Нечестен човек. Нечестна постъпка.
същ. нечѐстност, нечестността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • нечестин
  • ничестен
  • ничестин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-чес-тен
непълен член не-чес-т-ния
пълен член не-чес-т-ни-ят
ж. р. не-чес-т-на
членувано не-чес-т-на-та
ср. р. не-чес-т-но
членувано не-чес-т-но-то
мн. ч. не-чес-т-ни
членувано не-чес-т-ни-те