кова̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
кова̀рна, кова̀рно, мн. кова̀рни, прил.
1. Който прикрива с благовидност зли намерения спрямо някого; подъл. Тя се оказа много коварна, щом отне мъжа на приятелката си.
2. Който съдържа или изразява зли намерения под благовидна маска. Коварен глас. Коварна усмивка.
3. Който е продиктуван от прикрити зли намерения. Коварно дело.
4. Който съдържа скрита опасност, зло. Коварна болест. Коварно питие.
5. Който издава неволно нещо тайно. Коварни сълзи се показаха на очите му.
1. Който прикрива с благовидност зли намерения спрямо някого; подъл. Тя се оказа много коварна, щом отне мъжа на приятелката си.
2. Който съдържа или изразява зли намерения под благовидна маска. Коварен глас. Коварна усмивка.
3. Който е продиктуван от прикрити зли намерения. Коварно дело.
4. Който съдържа скрита опасност, зло. Коварна болест. Коварно питие.
5. Който издава неволно нещо тайно. Коварни сълзи се показаха на очите му.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- коварин
- куварен
- куварин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ко-ва-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ко-вар-ния | ||
| пълен член | ко-вар-ни-ят | ||
| ж. р. | ко-вар-на | ||
| членувано | ко-вар-на-та | ||
| ср. р. | ко-вар-но | ||
| членувано | ко-вар-но-то | ||
| мн. ч. | ко-вар-ни | ||
| членувано | ко-вар-ни-те | ||