лицемерен

Речник на българския език

лицемѐрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

лицемѐрна, лицемѐрно, мн. лицемѐрни, прил.
1. Който проявява лицемерие. Лицемерен човек.
2. Който съдържа, основава се на лицемерие. Лицемерна постъпка. Лицемерни думи.
същ. лицемѐрност, лицемерността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • лецемерен
  • лецемерин
  • лецимерен
  • лецимерин
  • лицемерин
  • лицимерен
  • лицимерин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ли-це-ме-рен
непълен член ли-це-мер-ния
пълен член ли-це-мер-ни-ят
ж. р. ли-це-мер-на
членувано ли-це-мер-на-та
ср. р. ли-це-мер-но
членувано ли-це-мер-но-то
мн. ч. ли-це-мер-ни
членувано ли-це-мер-ни-те