ласкател

Речник на българския език

ласка̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

ласка̀телят, ласка̀теля, мн. ласка̀тели, м. Човек, който ласкае, угодничи.

Грешни изписвания (3)

  • ласкатил
  • лъскател
  • лъскатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лас-ка-тел
непълен член лас-ка-те-ля
пълен член лас-ка-те-лят
мн.ч. лас-ка-те-ли
членувано лас-ка-те-ли-те
бройна форма лас-ка-те-ли
звателна форма лас-ка-те-лю