лицемер

Речник на българския език

лицемѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. лицемѐри, м. Лицемерен човек.

Грешни изписвания (3)

  • лецемер
  • лецимер
  • лицимер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-це-мер
непълен член ли-це-ме-ра
пълен член ли-це-ме-рът
мн.ч. ли-це-ме-ри
членувано ли-це-ме-ри-те
бройна форма ли-це-ме-ра
звателна форма