лъжец

Речник на българския език

лъжѐц — съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. лъжцѝ, м. Човек, който лъже. Голям лъжец. Ставам лъжец по принуда.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • лажец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лъ-жец
непълен член лъ-же-ца
пълен член лъ-же-цът
мн.ч. лъж-ци
членувано лъж-ци-те
бройна форма лъж-ци
звателна форма лъ-же-цо

Връзки