фалшификатор

Речник на българския език

фалшифика̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. фалшѝфика̀тори, м. Човек, който прави фалшификати. Фалшификатор на пари.
прил. фалшифика̀торски, фалшифика̀торска, фалшифика̀торско, мн. фалшифика̀торски. Фалшификаторски умения.

Грешни изписвания (15)

  • фалшефекатор
  • фалшефекатур
  • фалшефикатор
  • фалшефикатур
  • фалшифекатор
  • фалшифекатур
  • фалшификатур
  • фълшефекатор
  • фълшефекатур
  • фълшефикатор
  • фълшефикатур
  • фълшифекатор
  • фълшифекатур
  • фълшификатор
  • фълшификатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фал-ши-фи-ка-тор
непълен член фал-ши-фи-ка-то-ра
пълен член фал-ши-фи-ка-то-рът
мн.ч. фал-ши-фи-ка-то-ри
членувано фал-ши-фи-ка-то-ри-те
бройна форма фал-ши-фи-ка-то-ри
звателна форма фал-ши-фи-ка-то-ре