измамник

Речник на българския език

изма̀мник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. изма̀мници, м. Човек, който мами, лъже.

Грешни изписвания (3)

  • езмамнек
  • езмамник
  • измамнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-мам-ник
непълен член из-мам-ни-ка
пълен член из-мам-ни-кът
мн.ч. из-мам-ни-ци
членувано из-мам-ни-ци-те
бройна форма из-мам-ни-ци
звателна форма из-мам-ни-ко