самозва̀нец
—
съществително име, мъжки род
(тип 8a)
Значение
мн. самозванци, м. Човек, който сам се провъзгласява за някакъв, без да има право за това. Цар самозванец. Лечител самозванец.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- самозваниц
- самузванец
- самузваниц
- съмозванец
- съмозваниц
- съмузванец
- съмузваниц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-моз-ва-нец | |
|---|---|---|
| непълен член | са-моз-ва-не-ца | |
| пълен член | са-моз-ва-не-цът | |
| мн.ч. | са-моз-ван-ци | |
| членувано | са-моз-ван-ци-те | |
| бройна форма | са-моз-ван-ци | |
| звателна форма | са-моз-ва-не-цо | |