шарлатанин

Речник на българския език

шарлата̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. шарлата̀ни, м. Разг. Шарлатан.

Грешни изписвания (7)

  • шарлатанен
  • шарлътанен
  • шарлътанин
  • шърлатанен
  • шърлатанин
  • шърлътанен
  • шърлътанин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шар-ла-та-нин
непълен член шар-ла-та-ни-на
пълен член шар-ла-та-ни-нът
мн.ч. шар-ла-та-ни
членувано шар-ла-та-ни-те
бройна форма шар-ла-та-ни
звателна форма шар-ла-та-ни-но