знахар

Речник на българския език

знаха̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

знаха̀рят, знаха̀ря, мн. знаха̀ри, м. Народен лечител.

Грешни изписвания (1)

  • знъхар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зна-хар
непълен член зна-ха-ря
пълен член зна-ха-рят
мн.ч. зна-ха-ри
членувано зна-ха-ри-те
бройна форма зна-ха-ри
звателна форма зна-ха-рю