изнудва̀ч
—
съществително име, мъжки род
(тип 7b)
Значение
мн. изнудва̀чи, м. Човек, който е склонен да изнудва.
Грешни изписвания (3)
- езнодвач
- езнудвач
- изнодвач
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-нуд-вач | |
|---|---|---|
| непълен член | из-нуд-ва-ча | |
| пълен член | из-нуд-ва-чът | |
| мн.ч. | из-нуд-ва-чи | |
| членувано | из-нуд-ва-чи-те | |
| бройна форма | из-нуд-ва-чи | |
| звателна форма | из-нуд-ва-чо | |