съблазнѝтел — съществително име, мъжки род (тип 31a)
Значение
съблазнѝтелят, съблазнѝтеля, мн. съблазнѝтели, м. Човек, който съблазнява.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- саблазнител
- саблазнитил
- саблъзнител
- саблъзнитил
- съблазнитил
- съблъзнител
- съблъзнитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | съб-лаз-ни-тел | |
---|---|---|
непълен член | съб-лаз-ни-те-ля | |
пълен член | съб-лаз-ни-те-лят | |
мн.ч. | съб-лаз-ни-те-ли | |
членувано | съб-лаз-ни-те-ли-те | |
бройна форма | съб-лаз-ни-те-ли | |
звателна форма | съб-лаз-ни-те-лю |