съблазнител

Речник на българския език

съблазнѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

съблазнѝтелят, съблазнѝтеля, мн. съблазнѝтели, м. Човек, който съблазнява.

Грешни изписвания (7)

  • саблазнител
  • саблазнитил
  • саблъзнител
  • саблъзнитил
  • съблазнитил
  • съблъзнител
  • съблъзнитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съб-лаз-ни-тел
непълен член съб-лаз-ни-те-ля
пълен член съб-лаз-ни-те-лят
мн.ч. съб-лаз-ни-те-ли
членувано съб-лаз-ни-те-ли-те
бройна форма съб-лаз-ни-те-ли
звателна форма съб-лаз-ни-те-лю