прелъстител

Речник на българския език

прелъстѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

прелъстителят, прелъстителя, мн. прелъстители, м. Човек, който прелъстява; съблазнител.

Грешни изписвания (7)

  • преластител
  • преластитил
  • прелъститил
  • приластител
  • приластитил
  • прилъстител
  • прилъститил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-лъс-ти-тел
непълен член пре-лъс-ти-те-ля
пълен член пре-лъс-ти-те-лят
мн.ч. пре-лъс-ти-те-ли
членувано пре-лъс-ти-те-ли-те
бройна форма пре-лъс-ти-те-ли
звателна форма пре-лъс-ти-те-лю