подлец

Речник на българския език

подлѐц съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. подлецѝ, м. Подъл човек; негодяй.

Грешни изписвания (1)

  • пудлец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-лец
непълен член под-ле-ца
пълен член под-ле-цът
мн.ч. под-ле-ци
членувано под-ле-ци-те
бройна форма под-ле-ци
звателна форма под-ле-цо