мизерник

Речник на българския език

мизѐрник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. мизѐрници, м. Лице, което прави мизерии (във 2 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • мезернек
  • мезерник
  • мизернек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-зер-ник
непълен член ми-зер-ни-ка
пълен член ми-зер-ни-кът
мн.ч. ми-зер-ни-ци
членувано ми-зер-ни-ци-те
бройна форма ми-зер-ни-ци
звателна форма ми-зер-ни-ко