мерзавец

Речник на българския език

мерза̀вец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. мерза̀вци, м. Човек, който върши мерзост; подъл човек, негодник.
прил. мерза̀вски, мерза̀вска, мерза̀вско, мн. мерза̀вски.

Грешни изписвания (3)

  • мерзавиц
  • мирзавец
  • мирзавиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мер-за-вец
непълен член мер-за-ве-ца
пълен член мер-за-ве-цът
мн.ч. мер-зав-ци
членувано мер-зав-ци-те
бройна форма мер-зав-ци
звателна форма мер-за-ве-цо