долен

Речник на българския език

1. до̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

до̀лна, до̀лно, мн. до̀лни, прил.
1. Който е разположен по-долу, под нещо. Лекарствата са в долното чекмедже.
2. Който следва след известно разстояние в текста. Долният цитат е от новото му стихотворение.
3. За облекло — който е най-близо до тялото. Долни дрехи.
4. Прен. Който заема по-ниско социално положение, който е по-низш в служебната йерархия. Те се по-долни хора. Долни чинове в армията.
5. Прен. Който има ниски морални качества; лош, непочтен, низък. Долен човек.
Долна земя. — Подземен свят в приказките.
Долна ръка човек.Разг. Беден човек без образование, с нисък обществен статус.
Долно течение. — Част от река, която е разположена най-близо до устието.

Грешни изписвания (1)

  • долин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-лен
непълен член дол-ния
пълен член дол-ни-ят
ж. р. дол-на
членувано дол-на-та
ср. р. дол-но
членувано дол-но-то
мн. ч. дол-ни
членувано дол-ни-те

2. До̀лен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Долин