долен

до̀лна, до̀лно, мн. до̀лни, прил.
1. Който е разположен по-долу, под нещо. Лекарствата са в долното чекмедже.
2. Който следва след известно разстояние в текста. Долният цитат е от новото му стихотворение.
3. За облекло — който е най-близо до тялото. Долни дрехи.
4. Прен. Който заема по-ниско социално положение, който е по-низш в служебната йерархия. Те се по-долни хора. Долни чинове в армията.
5. Прен. Който има ниски морални качества; лош, непочтен, низък. Долен човек.
• Долна земя. — Подземен свят в приказките.
• Долна ръка човек. — Разг. Беден човек без образование, с нисък обществен статус.
• Долно течение. — Част от река, която е разположена най-близо до устието.