1.
подчинѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
подчинѐният, подчинѐния, мн. подчинѐни, м. По-долен в служебната йерархия по отношение на началника си.
подчинѐна, подчинѐно, мн. подчинѐни, прил. Зависим, несамостоен.
същ. подчинѐност, подчинеността̀, ж.
подчинѐна, подчинѐно, мн. подчинѐни, прил. Зависим, несамостоен.
същ. подчинѐност, подчинеността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- подченен
- пудченен
- пудчинен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | под-чи-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | под-чи-не-ния | ||
| пълен член | под-чи-не-ни-ят | ||
| ж. р. | под-чи-не-на | ||
| членувано | под-чи-не-на-та | ||
| ср. р. | под-чи-не-но | ||
| членувано | под-чи-не-но-то | ||
| мн. ч. | под-чи-не-ни | ||
| членувано | под-чи-не-ни-те | ||
2. подчинен — мин. страд. прич. м. р.
подчинен е производна форма на подчиня (мин. страд. прич. м. р.).