послушен

Речник на българския език

послу̀шен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

послу̀шна, послу̀шно, мн. послу̀шни, прил. Който се покорява, изпълнява съвети, слуша. Послушно дете.

Грешни изписвания (3)

  • послушин
  • пуслушен
  • пуслушин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пос-лу-шен
непълен член пос-луш-ния
пълен член пос-луш-ни-ят
ж. р. пос-луш-на
членувано пос-луш-на-та
ср. р. пос-луш-но
членувано пос-луш-но-то
мн. ч. пос-луш-ни
членувано пос-луш-ни-те