изпълнѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
изпълнѝтелна, изпълнѝтелно, мн. изпълнѝтелни, прил. Човек, който добросъвестно изпълнява нареждания и изисквания.
• Изпълнителна власт. — Власт с определени функции, които я противопоставят на законодателната и съдебната.
• Изпълнителна власт. — Власт с определени функции, които я противопоставят на законодателната и съдебната.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- изпалнителен
- изпалнителин
- изпалнитилен
- изпалнитилин
- изпълнителин
- изпълнитилен
- изпълнитилин
- испалнителен
- испалнителин
- испалнитилен
- испалнитилин
- испълнителен
- испълнителин
- испълнитилен
- испълнитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-пъл-ни-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-пъл-ни-тел-ния | ||
| пълен член | из-пъл-ни-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | из-пъл-ни-тел-на | ||
| членувано | из-пъл-ни-тел-на-та | ||
| ср. р. | из-пъл-ни-тел-но | ||
| членувано | из-пъл-ни-тел-но-то | ||
| мн. ч. | из-пъл-ни-тел-ни | ||
| членувано | из-пъл-ни-тел-ни-те | ||