почтен

Речник на българския език

почтѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

почтѐна, почтѐно, мн. почтѐни, прил.
1. Който заслужава почит, внушава почит. Почтен човек.
2. Приличен, морален, пристоен. Почтено поведение. Почтена вдовица.
същ. почтѐност, почтеността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • пучтен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. поч-тен
непълен член поч-те-ния
пълен член поч-те-ни-ят
ж. р. поч-те-на
членувано поч-те-на-та
ср. р. поч-те-но
членувано поч-те-но-то
мн. ч. поч-те-ни
членувано поч-те-ни-те