коректен

Речник на българския език

корѐктен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

корѐктна, корѐктно, мн. корѐктни, прил.
1. Който е правилен, образцов. Коректна формулировка. Коректно изпълнение.
2. Който е точен, изпълнителен, безукорен, почтен. Коректен партньор. Коректни отношения.
същ. корѐктност, коректността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • коректин
  • куректен
  • куректин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-рек-тен
непълен член ко-рек-т-ния
пълен член ко-рек-т-ни-ят
ж. р. ко-рек-т-на
членувано ко-рек-т-на-та
ср. р. ко-рек-т-но
членувано ко-рек-т-но-то
мн. ч. ко-рек-т-ни
членувано ко-рек-т-ни-те