съ̀вестен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
съ̀вестна, съ̀вестно, мн. съ̀вестни, прил.
1. Който постъпва по съвест; честен, справедлив, почтен. Съвестен ученик.
2. Който е извършен старателно, съзнателно. Съвестна работа.
нареч. съ̀вестно. •Съвестно ми е. Изпитвам угризения, измъчвам се заради някакво дело.
1. Който постъпва по съвест; честен, справедлив, почтен. Съвестен ученик.
2. Който е извършен старателно, съзнателно. Съвестна работа.
нареч. съ̀вестно. •Съвестно ми е. Изпитвам угризения, измъчвам се заради някакво дело.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- съвестин
- съвистен
- съвистин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | съ-вес-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съ-вес-т-ния | ||
| пълен член | съ-вес-т-ни-ят | ||
| ж. р. | съ-вес-т-на | ||
| членувано | съ-вес-т-на-та | ||
| ср. р. | съ-вес-т-но | ||
| членувано | съ-вес-т-но-то | ||
| мн. ч. | съ-вес-т-ни | ||
| членувано | съ-вес-т-ни-те | ||