чѐстен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
чѐстна, чѐстно, мн. чѐстни, прил.
1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. Честен мъж.
2. Който изразява такива качества. Честен поглед. Честна постъпка.
3. Който е съобразен с изисквания за чест (в 1 знач.). Честен двубой. Честен живот.
4. За жена – девствена, целомъдрена.
нареч. чѐстно. Говоря честно.
• Честна дума. — Израз за потвърждаване истинността на нещо.
1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. Честен мъж.
2. Който изразява такива качества. Честен поглед. Честна постъпка.
3. Който е съобразен с изисквания за чест (в 1 знач.). Честен двубой. Честен живот.
4. За жена – девствена, целомъдрена.
нареч. чѐстно. Говоря честно.
• Честна дума. — Израз за потвърждаване истинността на нещо.
Синоними
- почтен, пристоен, коректен, съвестен, добродетелен, справедлив, безкористен, безукоризнен, достоен, доблестен, непокварен, неподкупен
- верен, предан, искрен, сърдечен
- праволинеен, целенасочен
- истински, неподправен
- добър, уважаем, достопочтен
- лоялен, всеотдаен, напълно предан на партията
- прав
- чист, невинен, благоприличен
- благороден
- ясен, недвусмислен, прям
Грешни изписвания (1)
- честин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | чес-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | чес-т-ния | ||
| пълен член | чес-т-ни-ят | ||
| ж. р. | чес-т-на | ||
| членувано | чес-т-на-та | ||
| ср. р. | чес-т-но | ||
| членувано | чес-т-но-то | ||
| мн. ч. | чес-т-ни | ||
| членувано | чес-т-ни-те | ||