безкористен

Речник на българския език

безко̀ристен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безко̀ристна, безко̀ристно, мн. безко̀ристни, прил. Който е лишен от корист. Безкористна помощ.
нареч. безко̀ристно. Нищо не върши безкористно.
същ. безко̀ристност, безкористността̀, ж. Отличава се с безкористност.

Грешни изписвания (7)

  • безкорестен
  • безкорестин
  • безкористин
  • бизкорестен
  • бизкорестин
  • бизкористен
  • бизкористин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-ко-рис-тен
непълен член без-ко-рис-т-ния
пълен член без-ко-рис-т-ни-ят
ж. р. без-ко-рис-т-на
членувано без-ко-рис-т-на-та
ср. р. без-ко-рис-т-но
членувано без-ко-рис-т-но-то
мн. ч. без-ко-рис-т-ни
членувано без-ко-рис-т-ни-те