самоотвержен

Речник на българския език

самоотвѐржен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

самоотвержена, самоотвержено, мн. самоотвержени, прил.
1. Който жертва своите интереси за общото благо.
2. Който е в резултат от жертване на своите интереси за общото благо. Самоотвержен труд. Самоотвержена служба. ____ същ. самоотверженост, самоотвержеността, ж.

Грешни изписвания (15)

  • самоотвержин
  • самоутвержен
  • самоутвержин
  • самуотвержен
  • самуотвержин
  • самуутвержен
  • самуутвержин
  • съмоотвержен
  • съмоотвержин
  • съмоутвержен
  • съмоутвержин
  • съмуотвержен
  • съмуотвержин
  • съмуутвержен
  • съмуутвержин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мо-от-вер-жен
непълен член са-мо-от-вер-же-ния
пълен член са-мо-от-вер-же-ни-ят
ж. р. са-мо-от-вер-же-на
членувано са-мо-от-вер-же-на-та
ср. р. са-мо-от-вер-же-но
членувано са-мо-от-вер-же-но-то
мн. ч. са-мо-от-вер-же-ни
членувано са-мо-от-вер-же-ни-те