храбър

Речник на българския език

хра̀бър прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

хра̀бра, хра̀бро, мн. хра̀бри, прил.
1. Който не се страхува, който проявява мъжество и решителност; смел, юначен, мъжествен, сърцат. Храбра жена.
2. Който е проява на мъжество и решителност. Храбро поведение.
нареч. хра̀бро.
същ. хра̀брост, храбростта̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • храбар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хра-бър
непълен член храб-рия
пълен член храб-ри-ят
ж. р. храб-ра
членувано храб-ра-та
ср. р. храб-ро
членувано храб-ро-то
мн. ч. храб-ри
членувано храб-ри-те