внимателен

Речник на българския език

внима̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

внима̀телна, внима̀телно, мн. внима̀телни, прил.
1. Който умее да съсредоточава вниманието си или изразява съсредоточеност на вниманието. Внимателният читател веднага ще забележи. Внимателен поглед.
2. Учтив, любезен. Бяхте много внимателен. Внимателен човек.
3. Който действа предпазливо; предпазлив. Трябва да бъдеш много внимателен какво говориш.
нареч. внима̀телно.

Грешни изписвания (7)

  • внемателен
  • внемателин
  • внематилен
  • внематилин
  • внимателин
  • вниматилен
  • вниматилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вни-ма-те-лен
непълен член вни-ма-тел-ния
пълен член вни-ма-тел-ни-ят
ж. р. вни-ма-тел-на
членувано вни-ма-тел-на-та
ср. р. вни-ма-тел-но
членувано вни-ма-тел-но-то
мн. ч. вни-ма-тел-ни
членувано вни-ма-тел-ни-те