внима̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
внима̀телна, внима̀телно, мн. внима̀телни, прил.
1. Който умее да съсредоточава вниманието си или изразява съсредоточеност на вниманието. Внимателният читател веднага ще забележи. Внимателен поглед.
2. Учтив, любезен. Бяхте много внимателен. Внимателен човек.
3. Който действа предпазливо; предпазлив. Трябва да бъдеш много внимателен какво говориш.
нареч. внима̀телно.
1. Който умее да съсредоточава вниманието си или изразява съсредоточеност на вниманието. Внимателният читател веднага ще забележи. Внимателен поглед.
2. Учтив, любезен. Бяхте много внимателен. Внимателен човек.
3. Който действа предпазливо; предпазлив. Трябва да бъдеш много внимателен какво говориш.
нареч. внима̀телно.
Синоними
- съобразителен, осторожен, бдителен, предпазлив, зорък, буден, съсредоточен, наблюдателен, съзерцателен
- прилежен, грижлив, благоразумен
- учтив, любезен, възпитан, деликатен
- бдящ
- благ, мек, кротък, хрисим
- сдържан, дискретен
- вежлив, тактичен, подробен, разсъдлив
- мил
- щателен, точен
- прецизен, изящен, изкусен
- приветлив, непринуден
- рицарски, кавалерски, храбър, галантен
- сериозен, напрегнат, акуратен
- старателен, усърден
- коректен
Грешни изписвания (7)
- внемателен
- внемателин
- внематилен
- внематилин
- внимателин
- вниматилен
- вниматилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | вни-ма-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | вни-ма-тел-ния | ||
| пълен член | вни-ма-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | вни-ма-тел-на | ||
| членувано | вни-ма-тел-на-та | ||
| ср. р. | вни-ма-тел-но | ||
| членувано | вни-ма-тел-но-то | ||
| мн. ч. | вни-ма-тел-ни | ||
| членувано | вни-ма-тел-ни-те | ||