сдържан

Речник на българския език

1. сдъ̀ржан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

сдържана, сдържано, мн. сдържани, прил.
1. Който се владее и не проявява напълно чувствата си.
2. Резервиран, предпазлив, хладен. ___ нареч. сдържано. Посрещна ни сдържано. __ същ. сдържаност, сдържаността, ж. Нейната сдържаност ме притесняваше._

Грешни изписвания (2)

  • сдържън
  • сдаржан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сдър-жан
непълен член сдър-жа-ния
пълен член сдър-жа-ни-ят
ж. р. сдър-жа-на
членувано сдър-жа-на-та
ср. р. сдър-жа-но
членувано сдър-жа-но-то
мн. ч. сдър-жа-ни
членувано сдър-жа-ни-те

2. сдържан — мин. страд. прич. м. р.

сдържан е производна форма на сдържам (мин. страд. прич. м. р.).

3. сдържан — мин. страд. прич. м. р.

сдържан е производна форма на сдържа (мин. страд. прич. м. р.).