саможив

Речник на българския език

саможѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

саможива, саможиво, мн. саможиви, прил. Който по природа не обича да общува с хора. Жена му е много саможива, не ходи никъде.

Грешни изписвания (7)

  • самужив
  • съможив
  • съмужив
  • саможиф
  • самужиф
  • съможиф
  • съмужиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мо-жив
непълен член са-мо-жи-вия
пълен член са-мо-жи-ви-ят
ж. р. са-мо-жи-ва
членувано са-мо-жи-ва-та
ср. р. са-мо-жи-во
членувано са-мо-жи-во-то
мн. ч. са-мо-жи-ви
членувано са-мо-жи-ви-те