див

дѝва, дѝво, мн. дѝви, прил.
1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. Диви племена.
2. Който не е култивиран или опитомен. Дива круша. Див заек. Дива местност.
3. Много буен, необуздан, груб. Див нрав. Дива река.
4. Глупав, безсмислен, странен, нелеп. Диво предложение.
5. За човек — който не умее да общува, живее сам; прост, саможив. Див човек.
6. Прен. Много силен, неудържим. Дива страст. Див възторг.
7. Прен. За музика, мелодия, танц — с много бърз ритъм, страстен, динамичен. Дива песен.
• Дива котка. — Хищен горски бозайник от семейството на котките с ръждива козина.
• Дива кокошка. — Яребица.
• Дива свиня. — Глиган.
• Див петел. — Опърничав, неразбран човек.