варварин

Речник на българския език

ва̀рварин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. ва̀рвари, м.
1. ист. У древните гърци и римляни — пренебрежително название на всеки чужденец.
2. Прен. Див, жесток, изостанал, нецивилизован човек.
прил. ва̀рварски, ва̀рварска, ва̀рварско, мн. ва̀рварски. Варварска постъпка.

Грешни изписвания (3)

  • варварен
  • варвърен
  • варвърин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вар-ва-рин
непълен член вар-ва-ри-на
пълен член вар-ва-ри-нът
мн.ч. вар-ва-ри
членувано вар-ва-ри-те
бройна форма вар-ва-ри
звателна форма вар-ва-ри-но