дивак

Речник на българския език

дива̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. дива̀ци, м.
1. Човек, който принадлежи към първобитно племе.
2. Пренебр. Човек, който изостава в развитието си поради саможивост или отдалеченост от цивилизацията.

Грешни изписвания (1)

  • девак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-вак
непълен член ди-ва-ка
пълен член ди-ва-кът
мн.ч. ди-ва-ци
членувано ди-ва-ци-те
бройна форма ди-ва-ци
звателна форма ди-ва-ко