некултурен

Речник на българския език

некулту̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

некулту̀рна, некулту̀рно, мн. некулту̀рни, прил.
1. Който не е културен; прост, неучен. Некултурен човек.
2. Който не е цивилизован, див.
същ. некулту̀рност, некултурността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • неколтурен
  • неколтурин
  • некултурин
  • николтурен
  • николтурин
  • никултурен
  • никултурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-кул-ту-рен
непълен член не-кул-тур-ния
пълен член не-кул-тур-ни-ят
ж. р. не-кул-тур-на
членувано не-кул-тур-на-та
ср. р. не-кул-тур-но
членувано не-кул-тур-но-то
мн. ч. не-кул-тур-ни
членувано не-кул-тур-ни-те