неук

Речник на българския език

неу̀к прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неу̀ка, неу̀ко, мн. неу̀ки, прил. Който не е учил; неграмотен. Неука старица.

Грешни изписвания (1)

  • ниук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ук
непълен член не-у-кия
пълен член не-у-ки-ят
ж. р. не-у-ка
членувано не-у-ка-та
ср. р. не-у-ко
членувано не-у-ко-то
мн. ч. не-у-ки
членувано не-у-ки-те