необучен

Речник на българския език

необу̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • необучин
  • неубучен
  • неубучин
  • ниобучен
  • ниобучин
  • ниубучен
  • ниубучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-о-бу-чен
непълен член не-о-бу-че-ния
пълен член не-о-бу-че-ни-ят
ж. р. не-о-бу-че-на
членувано не-о-бу-че-на-та
ср. р. не-о-бу-че-но
членувано не-о-бу-че-но-то
мн. ч. не-о-бу-че-ни
членувано не-о-бу-че-ни-те