жесток

Речник на българския език

жесто̀к прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

жесто̀ка, жесто̀ко, мн. жесто̀ки, прил.
1. Който не проявява или не притежава милост, жалост, състрадание; безпощаден, безчовечен. Много е жесток, може да убие човек.
2. Който съдържа или изразява безпощадност, отсъствие на милост, безчовечност. Жестока постъпка. Жесток удар. Жесток терор. Жесток поглед.
нареч. жесто̀ко.

Грешни изписвания (1)

  • жисток

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. жес-ток
непълен член жес-то-кия
пълен член жес-то-ки-ят
ж. р. жес-то-ка
членувано жес-то-ка-та
ср. р. жес-то-ко
членувано жес-то-ко-то
мн. ч. жес-то-ки
членувано жес-то-ки-те