безчовечен

Речник на българския език

безчовѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безчовѐчна, безчовѐчно, мн. безчовѐчни, прил. Който е лишен от човечност; жесток, безмилостен. Безчовечна постъпка.
същ. безчовѐчие, ср. Прочут със своето безчовечие.
същ. безчовѐчност, безчовечността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • безчовечин
  • безчувечен
  • безчувечин
  • бизчовечен
  • бизчовечин
  • бизчувечен
  • бизчувечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-чо-ве-чен
непълен член без-чо-веч-ния
пълен член без-чо-веч-ни-ят
ж. р. без-чо-веч-на
членувано без-чо-веч-на-та
ср. р. без-чо-веч-но
членувано без-чо-веч-но-то
мн. ч. без-чо-веч-ни
членувано без-чо-веч-ни-те